Атанасов Б., Белев Н., Славчев М., Шопов Н., Бодуров И., Джаров Г.
МБАЛ-Еврохоспитал, Пловдив
Въведение: Колоректалният карцином е третата най-често срещана форма на рак, след белодробния карцином и рака на гърдата. Честотата му нараства с възраста и увеличаване продължителноста на живота, като по-често боледуват мъжете. През 2012г. в България са регистрирани нови 942 случая на ректален карцином при мъже и 586 при жени. Поради особеностите в местоположението на ректума в таза, лечението на ректалния рак се различава съществено от рака на дебелото черво. Разликите са от гледна точка на аспектите в представянето, хирургични стратегии за операции, обем и сложност на операциитe, следоперативни усложнения и онкологични резултати. Неоадювантната терапия е стандартен метод на избор при всички пациенти с дистални ректални карциноми във II-ри и III-ти стадий. Лапароскопските оперативни интервенции при тези болни се явяват алтернатива на отворената хирургия за някои страни в Европа и Азия. Краткосрочните онкологични резултати при конвенционалните и миниинвазивни подходи са сходни.
Материали и методи: За периода 2012-2015 г. в ХО на МБАЛ Еврохоспитал-Пловдив са оперирани 77 пациенти с ниски ректални карциноми след проведена Неоадювантна терапия. Мъже- 43, жени- 34. Конвенционални оперативни интервенции са извършени при 40 пациенти, лапароскопски процедури са предприети при- 37. Миниинвазивните оперативни интервенции са разделени в три групи- лапароскопски ниски и ултраниски предни резекции- 25; абдомино-перинеални резекции на ректум с тотална мезоректална ексцизия- 8; трансанална ендоскопска микрохирургия- 4.
Резултати: При 8(10%) от пациентите получихме пълен и почти-пълен патологоанатомичен отговор от проведената неоадювантна терапия. Всички пациенти са в R0. Не се намери засягане на циркумферентните граници и дистални резекционни линии при нито един болен. В резултат на неоадювантната терапия, понижаване на туморния стадий се отчете при 19 болни, а намаляване на размера на тумора при- 17 болни. При лапароскопските оперативни интервенци се отчетоха следните резултати: намалена кръвозагуба ( 160 мл, спрямо 250 мл при конвенционалните); по-продължително оперативно време ( 165 мин/135 мин); по-бързо възстановяване на чревната функция и по-кратък болничен престой.
Изводи: Лапароскопските оперативни интервенции при дисталните ректални карциноми, след неоадювантна терапия, са добра и успешна алтернатива на конвенционалните оперативни техники. Извършването им от опитни лапароскопски хирурзи води до ниски нива на конверсии, висок процент органо-съхраняващи операции, свободни от инфилтрация циркумферентни граници и резекционни линии.